ОТСЕДЯ̀ВАМ СИ, -аш си, несв.; отседя̀ си, -ѝш си, мин. св. -я̀х си, прич. мин. св. деят. отседя̀л си, -а си, -о си, мн. отседèли си, св., непрех. Седя до насита, седя, колкото ми се седи. — У тоя палешникар не давам моя щерка, та що сака да е. Нека си отседи мома. Кр. Григоров, ПЧ, 19.